Караджов камък

2016-07-07

В тази част на Родопите са съсредоточени множество скални масиви, един от които е и Караджов Камък. Скалният масив е дълъг около 400 м. и на места достига височина от 10 до 20 м. За да се качите горе е необходима алпиниска екипировка, а ако нямате, но имате куража да се катерите нагоре по скалата, от едната страна на масива стената е достатачно полегата за да може човек да се качи без особенни приспособления. Красотата на това място не може да се опише, а само да се изживее.

Кръстова гора

2016-07-07

Кръстова гора е на 1545 метра над морското равнище над село Борово. Притегателната й сила се дължи на легендите и вярванията, с които е обвито мястото. Според една от легендите името и силата на Кръстова гора идват от това, че тук е била заровена частица от Христовия кръст.Поляната на Кръстова гора е дълга 500 метра и широка 300 метра, свързана е чрез алея с парклисите на 12-те апостола. В края на алеята, на най-високата част на поляната, е 99-килограмовия кръст, подарен от цар Борис ІІІ през 1936 г. Смята се че кръстът също има чудодейна сила да лекува неизлечимо болните.В навечерието на Кръстовден, 14 септември, десетки хиляди вярващи, търсещи изцеление или просветление, идват да се молят за здраве и благоденствие по време на нощното бдение на Кръстова гора пред църквата „Покров на Пресвета Богородица” /завършена през 1995 година. До Кръстова гора се стига по пътя Асеновград-Смолян /отбива се на юг след село Бачково/. Мястото е на около 45 км. Южно от Асеновград.

Белинташ

2016-07-07

В района на Централни Родопи, в землището на селата Сини връх и Мостово, са пръснати няколко светилища. Те представляват тракийски модел на света, а трите извисяващи се върха – Белинташ, Кръстов камък и Караджов камък – олицетворявали съответно света на живите, света на боговете и този на мъртвите. През времената центърът на този комплекс от светилища се е менил – в Древна Тракия център е бил връх Белинташ, през неолита се измества на Караджов камък, а за християнската религия от най-голямо значение бил Кръстов връх (другото наименивание на Кръстова гора). Съвпадение или не, съвсем наблизо се намира и друго свещено място, свързано с мюсюлманската религия – Енихан баба теке. Средоточието на толкова окултни места, обединяващо различни религии, само потвърждава осезаемата и положителна енергия на Родопите. Беланташ (Белънташ, среща се и като Белинташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък). Според друга теория името Белинташ се превежда като “камъкът на войната”, заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. Там се намира т. нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.