В района на Централни Родопи, в землището на селата Сини връх и Мостово, са пръснати няколко светилища. Те представляват тракийски модел на света, а трите извисяващи се върха – Белинташ, Кръстов камък и Караджов камък – олицетворявали съответно света на живите, света на боговете и този на мъртвите. През времената центърът на този комплекс от светилища се е менил – в Древна Тракия център е бил връх Белинташ, през неолита се измества на Караджов камък, а за християнската религия от най-голямо значение бил Кръстов връх (другото наименивание на Кръстова гора). Съвпадение или не, съвсем наблизо се намира и друго свещено място, свързано с мюсюлманската религия – Енихан баба теке. Средоточието на толкова окултни места, обединяващо различни религии, само потвърждава осезаемата и положителна енергия на Родопите. Беланташ (Белънташ, среща се и като Белинташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък). Според друга теория името Белинташ се превежда като “камъкът на войната”, заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. Там се намира т. нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.